top of page
УСТОЙЧИВИ МОДЕЛИ ЗА ПОДКРЕПА НАСОЧЕНИ КЪМ
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
УСТОЙЧИВИ ВЪГЛЕРОДНИ ЦИКЛИ
Устойчиви въглеродни цикли
Какво са устойчивите въглеродни цикли?
„Зеленият пакт“ е стратегията на ЕС за растеж. Въпреки че трябва драстично да намалим използването на въглерод от изкопаеми източници, икономиката ни все още ще се има нужда от въглерод, за да функционира. От друга страна обаче, „еднопосочният“ подход, при който въглеродът се извлича от изкопаеми находища, използва се и се изпуска като отпадък в
атмосферата, е несъвместим с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата.
Трябва да забавим, спрем и обърнем тенденцията на натрупване на СО2 в атмосферата, което до голяма степен е отговорно за глобалното затопляне, като това трябва да стане с помощта на три ключови действия:
първият и най-неотложен приоритет продължава да бъде намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС. С приетия на 15 юли пакет „Подготвени за цел 55“ Комисията предложи мерки за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС с 55 % до 2030 г. в сравнение с емисиите от 1990 г. и за балансирано насочване на ЕС към неутралност по отношение на климата до 2050 г., както се изисква от Европейския законодателен акт за климата. Мерките имат за цел да намалят зависимостта на икономиката от въглерода чрез подобряване на ефективността на сградите, различните транспортни средства и промишлеността чрез замяна на енергията от въглеродни източници с електроенергия от възобновяеми източници и водород от възобновяеми източници и нисковъглероден водород.
Второ, до 2050 г. въглеродът ще продължи да бъде важен в някои сектори на нашата икономика: например, нуждаем се от него, за да произвеждаме устойчиви авиационни горива, химикали или пластмаси. Този въглерод не бива да идва от изкопаеми източници, за да бъде рециклиран в нашата икономика от потоци от отпадъци, от устойчиви източници на биомаса или директно от атмосферата. Кръговата икономика и устойчивата биоикономика могат да спомогнат да се постигне тази цел и трябва да насърчават технологични решения за улавяне и използване на въглерод (CCU) и такива
за производство на устойчиви неизкопаеми въглеродни продукти.
Трето, трябва да увеличим поглъщанията на въглерод. От 2050 г. всеки тон еквивалент на СО2, изпуснат в атмосферата, ще трябва да бъде неутрализиран от един тон отстранен от нея СО2. Количеството въглерод обаче, което екосистемите в Европа ежегодно отстраняват от атмосферата, следва низходяща тенденция, а понастоящем на практика не съществуват
промишлени решения за отстраняване на въглерода. Понастоящем изоставаме от целта да генерираме достатъчно поглъщания на въглерод, така че да неутрализираме оставащите неизбежни емисии на парникови газове, които до 2050 г. ще имаме от сектори като селското стопанство, промишлеността или въздушния транспорт. Поради това се нуждаем
от стратегия в подкрепа на разработването и внедряването на решения за поглъщане на въглерод с мащаб, съвместим с амбициите ни в областта на климата.
Коя е най-ефективната стратегия за отстраняване на въглерода от атмосферата
Въглеродът може да се отстранява от атмосферата и да се улавя по устойчиви начинания както с помощта на природните процеси, така също и чрез технологични решения. Подобрените практики за управление на земята, които засилват улавянето на въглерод и/или намаляват отделянето на въглерод в атмосферата, се определят като улавяне на въглерод в селскостопанските почви, тъй като водят до увеличаване на задържането на въглерод в екосистемите. Технологичните решения имат за цел улавянето на въглерода от производствения процес или директно от въздуха и транспортирането му от мястото на източника до подходящо място за съхранение, където може да се съхранява за дълъг период от време.
Както улавянето на въглерода в селскостопанските почви, така и промишлените решения са необходими за отстраняване на няколкостотин милиона тона CO2 годишно от атмосферата и ще играят важна роля за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.
?
Как Комисията планира да стимулира навлизането на улавянето на въглерода в селскостопанските почви в ЕС
За да се постигне предложената цел за 2030 г. в областта на климата от 310 млн. тона еквивалент на CO2 от нетните поглъщания в земеделския сектор, както беше предложено от Комисията при преразглеждането на Регламента относно промените в земеползването и горското стопанство, поглъщанията на въглерод трябва да бъдат подходящо стимулирани.
Необходимо е да се създаде и насърчи система на равнището на управителите на земи, за да се възнаграждават земеделските и горските стопани за допълнителното улавяне на въглерод, което те постигат. Понастоящем предизвикателства пред изпълнението, например финансовите усилия, необходими за въвеждането на нови управленски практики и липсата на надеждни системи за мониторинг, докладване и проверка ограничават навлизането на улавянето на въглерод в селскостопанските почви в целия ЕС. Сложността на измерването на улавянето на въглерод, съчетана с недостатъчно адаптирани консултантски услуги, също води до несигурност относно възможностите за приходи за управителите на земи.
За да се справи с тези предизвикателства, Комисията ще стимулира публичното финансиране от ЕС, по-специално по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), ще подкрепя достъпа до консултантски услуги и ще финансира определени разходи, присъщи на схемите и практиките на улавянето на въглерод в селскостопанските почви, и ще намали рисковете за управителите на земи. Комисията също така ще подкрепя научните изследвания и иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“, включително с помощта на мисията „Пакт за почвите за Европа“, за по-нататъшно разработване на инструменти за мониторинг и докладване и цифрови решения, както и за насърчаване на комбинирани подходи за улавяне на въглерода в селскостопанските почви, при които публичното финансиране се допълва от приходи от продажбата на въглеродни кредити на доброволни пазари на въглеродни емисии, при участие и на частно финансиране. Наред с други ключови действия Комисията ще създаде и експертна група, която да обменя най-добри практики в областта на улавянето на въглерода в селскостопанските почви със заинтересованите страни и да подкрепя разработването на стандарти на ЕС за сертифициране на поглъщанията на въглерод.
?
Улавянето на въглерод в селскостопанските почви и биоикономиката оказват ли отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите или водят ли до изместване на въглеродни емисии
Практиките на улавянето на въглерод в селскостопанските почви осигуряват важни ползи за биологичното разнообразие и предоставят и други екосистемни услуги, като същевременно зачитат благоприятни за биологичното разнообразие и природния капитал екологични принципи, с което гарантира екологосъобразността. Улавянето на въглерод в селскостопанските почви успешно взаимодейства с други инициативи на Зеления пакт, тъй като е като ключов инструмент за изпълнение на действия в рамките на други политики на ЕС, като например стратегията за горите, стратегията за биологичното разнообразие или дългосрочната визия за селските райони. Поради това инициативите в областта на улавянето на въглерод в селскостопанските почви представляват печелившо решение, при което действията в областта на климата създават нови възможности за доходи за управителите на земи, съчетани с екологични и социални ползи.
Като се имат предвид потенциалните полезни взаимодействия между политиките и целите, които създават допълнително търсене на биологични ресурси, промишлените решения, като например улавянето и съхранението на въглерод като биоенергия (BECCS), не трябва да водят до прекомерно търсене на биомаса за производство на енергия, което води до натиск върху въглеродните поглътители и запаси, върху биологичното разнообразие и качеството на въздуха.
Оценката на въздействието, придружаваща Плана на ЕС за целта в областта на климата за 2030 г., показа, че при използването на подходящи технологии и добри практики съществува потенциал за намаляване на емисиите и увеличаване на поглъщанията в европейския поземлен сектор, без да се засягат продоволствената сигурност и икономическият растеж.
Каква е ролята на промишленото улавяне, използване и съхранение на въглерод
ЕС трябва да преосмисли набавянето на въглерод като изходна суровина за промишленото си производство. Въглеродът от изкопаеми източници следва да бъде заменен с по-устойчиви потоци рециклиран въглерод, получен от отпадъци, устойчива биомаса и уловен директно от атмосферата. Моделирането показва, че целта на ЕС за неутралност по отношение на климата може да изисква улавяне до 2050 г. между 300 и 500 млн. тона въглероден диоксид от
посочените източници. Икономиката на ЕС ще използва уловения въглерод за производството на синтетични горива, пластмаси, каучук, химикали и други материали, за които въглеродът е изходна суровина. В това отношение строителният сектор разполага голям потенциал: дървеният материал може да замени бетона, като комбинира замяната на строителни материали с висока въглеродна интензивност с дългосрочното съхранение на въглерод.
Постоянното съхранение на CO2 в геоложки образувания е възможен вариант за намаляване на емисиите от промишлеността и за отстраняване на въглерода от атмосферата, когато CO2 се улавя директно от атмосферата (пряко улавяне от атмосферата и съхранение на въглерод (DACCS) или от изгарянето или ферментацията на биогенен въглерод (BECCS). Минерализацията на въглерода с улавянето на CO2 в иновативни инертни материали е друг пример за обещаващи дългосрочни продукти за улавяне и използване на въглерод (CCU). Разработването на всички видове поглъщания на въглерод, включително промишлените решения, следва да бъде устойчиво и да предотвратява отрицателното въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите, особено когато става въпрос за ресурсни или енергоемки технологии.
В тази област се нуждаем от силна стратегия на ЕС, за да излъчим правилния сигнал в посока на промишлеността, кръговата икономика и устойчивата биоикономика, които играят ключова роля. В стратегията трябва да се разработи и проблематиката за инфраструктурата и преносната мрежа с отворен достъп, необходими за преноса на CO2 от местата за улавяне до местата за използване или съхранение отвъд националните граници. Политиките в областта на научните изследвания и иновациите като „Хоризонт Европа“ и Иновационния фонд на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) са от основно значение за подпомагане на разработването и внедряването в Европа на тези технологии, от които в бъдеще силно ще се нуждаем.
?
Защо се нуждаем от рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод и кои са основните елементи, които трябва да се вземат предвид?
Една регулаторна рамка на ЕС за сертифициране на поглъщанията на въглерод би дала възможност за прозрачно и надеждно определяне на решения, с чиято помощ въглеродът ефективно и устойчиво се отстранява от атмосферата. Установяването на общи стандарти и правила за висококачествено поглъщане на въглерод ще благоприятства устойчивото и икономически ефективно внедряване на решения за отстраняване на въглерод в Съюза и ще сведе до минимум риска от измами и грешки.
Сертифициране е изправено пред редица предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Поглъщанията на въглерод носят риска от неконтролирано изпускане обратно в атмосферата (т.нар. нетрайност) и специфични трудности при измерването, което води до несигурност по отношение на действителните поглъщания в дългосрочен план. По отношение на улавянето на въглерод в селскостопанските почви в сравнение със стандартните практики за управление на земята съществуващите рамки за сертифициране предлагат голямо разнообразие от подходи за количествено определяне на генерираните поглъщания на въглерод.
С бъдещите правила на ЕС за отчитане и сертифициране ще бъдат определени научно обосновани изисквания по отношение на качеството на измерването, стандартите за мониторинг, протоколите за докладване и инструментите за проверка. Тази рамка следва да гарантира екологосъобразността и да предотвратява отрицателното въздействие върху биологичното разнообразие и екосистемите, особено когато става въпрос за изискващи ресурси или енергоемки
промишлени решения. Тя следва също така да гарантира съпоставимост и признаване на действията, които вече са започнали по места.
До края на 2022 г. Комисията ще представи законодателно предложение за регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод. Заинтересованите страни ще участват активно в изготвянето на законодателното предложение и придружаващата го оценка на въздействието. Наред с други действия, Комисията ще отправи покана за представяне на мнения, за да подобри разбирането си за поглъщанията на въглерод и за ключовите въпроси, свързани с тяхното отчитане и сертифициране.
За повече информация:
Съобщение за медиите относно устойчивите въглеродни цикли
Информационен документ за устойчивите въглеродни цикли
Съобщение относно устойчивите въглеродни цикли
Работен документ на службите на Комисията относно устойчивите въглеродни цикли
Работен документ на службите на Комисията относно улавянето на въглерод в селскостопанските почви
За да постигне най-късно до 2050 г. неутралност по отношение на климата и отрицателни емисии след това, ЕС трябва да увеличи поглъщанията на въглерод и да установи устойчиви въглеродни цикли.
Драстично намаляване на използването на въглерод от изкопаеми източници
Засилване на интензивността на поглъщането на въглерод
Рециклиране и повторно използване на въглерод
СТАБИЛНА СИСТЕМА ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ С ОГЛЕД НА ВЪЗНАГРАЖДАВАНЕ НА ПОГЛЪЩАНИЯТА НА ВЪГЛЕРОД
За да се интензифицира улавянето на въглерод в селскостопанските почви и да се въведат повече промишлени решения за извличане на въглерода от атмосферата, през 2022 г. Комисията ще предложи регулаторна рамка на ЕС за сертифициране на поглъщанията на въглерод.
С помощта на правилата за сертифициране ще бъдат определени научно обосновани изисквания за прозрачно измерване, мониторинг, докладване и проверка на въглерода, отстранен от атмосферата, като се гарантира висока степен на екологосъобразност и опазване на биологичното разнообразие.
Комисията още от самото начало ще работи със заинтересованите страни, ще извърши задълбочена оценка на въздействието, ще стартира покана за предоставяне на данни с цел подобряване на разбирането ни на ключови въпроси на поглъщането на въглерода и неговото отчитане и сертифициране и ще създаде експертна група за обмяна на най- добри практики в областта на улавянето на въглерод в селскостопанските почви.
НОВ БИЗНЕС МОДЕЛ ЗА ЛИЦАТА, СТОПАНИСВАЩИ ЗЕМИ
Устойчивото управление на земите и увеличаването на броя на защитените зони ще бъдат от решаващо значение за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г., тъй като това ще увеличи количеството на уловения и съхранен въглерод в растенията и почвите, което ще доведе до по-плодородна устойчива земя, като същевременно ще допринесе за опазването на биологичното разнообразие. Управителите на земи ще бъдат подпомагани чрез публично финансиране от ЕС, по-специално чрез Общата селскостопанска политика, и чрез частни инвестиции.
Улавяне на въглерода в селскостопанските почви: екологичен бизнес модел, при който управителите на земи се възнаграждават за подобрени практики за управление на земите, които водят до улавяне на въглерод в екосистемите и намаляване на отделянето му в атмосферата.
Засилване на интензивността на поглъщането на въглерод
По-голямо биологично разнообразие и повече природа
Повишена устойчивост по отношение на климата на земеделските и горските земи
Допълнителни приходи за управителите на земи
ПРАКТИКИ ЗА УЛАВЯНЕ НА ВЪГЛЕРОДА В ПОЧВИТЕ
Залесяване и повторно залесяване в съответствие с екологичните принципи
Повторно залесяване, възстановяване и съхраняване на торфища и влажни зони
Използване на консервационна обработка, междинни култури и покривни култури, като бобови растения, рапица, ръж и фий
Целево преобразуване на обработваема земя в земя под угар или на площи под угар в постоянни пасища
Агролесовъдство и други форми на смесено земеделие
ПОДКРЕПА ЗА НОВА ПРОМИШЛЕНА ВЕРИГА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СТОЙНОСТ ЗА УСТОЙЧИВО УЛАВЯНЕ, ИЗПОЛЗВАНЕ, ТРАНСПОРТ И СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОД
Освен декарбонизирането на енергийната си система, ЕС ще трябва също така да преосмисли набавянето на въглерод като суровина за промишлени процеси.
СЪЗДАВАНЕ НА ПАЗАР ЗА УЛАВЯНЕ, ИЗПОЛЗВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА C02
Замяна на енергоемките материали, като цимент и стомана, с материали на биологична основа, които съхраняват въглерод за дълъг период от време.
Рециклиране на въглерод, като се преобразува CO2 от отпадъчен продукт в ресурс, и използването му като суровиназа производството на материали, химикали и горива. До 2030 г. най-малко 20 % от въглерода,използван в химическата промишленост и производството на пластмаси,трябва да бъде от източници, различни от изкопаемите.
Отстраняване на въглерода от атмосферата. До 2030 г. от атмосферата следва да се отстраняват ежегодно по 5Mt CO2, които благодарение на технологични решения да се съхраняват постоянно.
ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖА ЗА СО2
* Комисията ще проучи нуждите от разгръщане на трансгранична инфраструктура за CO2 на равнището на ЕС, на регионално и национално равнище до 2030 г. и след това, като включи всички съответни заинтересовани страни
от публичния и частния сектор.
Тази инфраструктура ще изисква подходящ мониторинг, докладване и отчитане на произхода и количеството на преработения уловен CO2.
* Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) съгласно Регламента за TEN-E вече предоставя финансиране за целеви инфраструктурни инвестиции, включително инфраструктура за пренос на CO2. Иновационният фонд по линия на СТЕ на ЕС подкрепя разрастването на първите по рода си проекти в цяла Европа, включително технологии за улавяне,
използване и съхранение на CO2.
ПРОТЕИНОВА СТРАТЕГИЯ НА ЕВОПА
МЯСТОТО НА РАСТИТЕЛНИТЕ ПРОТЕИНИ В ДЪЛГОСРОЧНАТА ПРОТЕИНОВА ВИЗИЯ НА ЕС
RENEW СЕМИНАР: "ПРОТЕИНОВАТА СТРАТЕГИЯ НА ЕС"
ЕВРОПЕЙСКИ АЛИАНС ЗА ХРАНИ НА РАСТИТЕЛНА ОСНОВА
Визия: Европа начело на трансформацията към устойчива система за хранене, която е от полза за хората и планетата
Мисия: Поставяне храните на растителна основа към устойчивите хранителни системи, насърчаване на иновациите при храните на растителна основа и ускоряване на трансформацията към храни на растителна основа.
Стълбове: Застъпничество за разпоредби и политики на европейско и национално ниво, насърчаващи преминаването към храни на растителна основа.
Насърчаване на политическата среда, която стимулира иновациите към устойчиви хранителни решения на растителна основа.
Информиране на политически лидери за ползите и възможностите на категорията храни на растителна основа, при прехода към устойчиви хранителни системи.
ХРАНИ НА РАСТИТЕЛНА ОСНОВА, КОИТО ПОКРИВА АЛИАНСА
Европейският алианс за храни на растителна основа представлява голямото разнообразие от растителни алтернативи на животински продукти, включително и протеини на растителна основа., но и не само.
ЗЪРНЕНИ
ВАРИВА
ЯДКИ
ГЪБИ
ВОДОРАСЛИ
НАРАСТВАЩОТО ТЪРСЕНЕ НА РАСТИТЕЛНИ ПРОТЕИНИ
5,6 млрд. $
Глобалният пазар на месо на растителна основа (plant-based) удвои стойността
си от 2017 до 2022 г.
49%
Европа отчита 49% увеличение на стойността на продажбите на растителни храни между 2018 г. и 2020 г.
Консумацията на варива в ЕС се очаква да нарасне с 55% между 2022 г. и 2032 г.
Източник: European Commission, “EU agricultural outlook for markets, income and environment 2022-2032” (2022)
55%
ДВИГАТЕЛИ НА РАСТИТЕЛНИТЕ ПРОТЕИНОВИ КУЛТУРИ
Нарастващото потребителско търсене на растителни култури и протеини, поради различни мотиви (здравни, екологични, етични) и нарастващ дял на флекситарианските (растителни) диети
Ползите за околната среда и здравето от повече растителни диети;
Нарастващите опасения за продоволствената сигурност и зависимостта на ЕС от вноса на критични култури и селскостопански суровини
Увеличаване на стремежа за намаляване на въздействието върху околната среда от животновъдството (емисии на парникови газове и замърсяване на почвата
Особено динамичен и иновативен сегмент от хранително-вкусовата промишленост и перспективи за икономически растеж.
ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА РАСТИТЕЛНИ ПРОТЕИНИ
пшеница
60%
соя
29.3 %
други
29.3 %
2007
други
9,9 %
2012
соя
41,1 %
пшеница
51,3%
2017
други
5,5 %
соя
32,7 %
пшеница
61,8%
ИЗТОЧНИК: EUVEPRO market analysis, “The use of plant-based proteins in food and beverages in the EU: A 10-year review of New Product Launches Containing Plant-Based Proteins across EU-28” (2018)
ИЗТОЧНИК: The Good Food Institute, “Plant Protein Primer” (2021)
ЗА ДЪЛГОСРОЧНА ПРОТЕИНОВА СТРАТЕГИЯ НА ЕС
Растителните протеини могат да играят решаваща роля в прехода към устойчиви хранителни системи, но техният потенциал не се използва достатъчно.
Нуждаем се от силна протеинова стратегия на ЕС с дългосрочна визия, която напълно интегрира нуждите от качествени растителни протеини за производство и консумация на храни.
Сигурност на доставките: Намаляване на зависимостта от внос и насърчаване на местното производство на растителни протеинови култури, предназначени за храна, които са най-подходящи за обработваемата земя и климата на ЕС.
Диверсификация на източниците на растителни протеини, култивирани и преработени в Европа, както и протеинови хранителни продукти, достъпни за потребителите и диетични.
Достъпност: Подобряване на достъпността за потребителите чрез подобряване на вкуса на растителните протеинови храни, намаляване на цените и насърчаване на иновациите.
ПОВИШАВАНЕ РОЛЯТА НА РАСТИТЕЛНИТЕ ПРОТЕИНИ
ПРОИЗВОДСТВО
Поставете конкретни цели за повишаване на отглеждането на растителни протеинови култури в ЕС до 2032 г., с акццент въру тези с висок потенциал за храни на растителна основа;
Подпомагане на диверсификацията на местното производство на растителни протеинови култури за хранителни цели, тъй като качеството на фуражните култури не е непременно подходящо за храна;
Насърчаване на инвестициите в нисковъглеродна селскостопанска инфраструктура и практики.
КОНСУМАЦИЯ
Обучение на потребителите за алтернативни протеини и нови храни;
Подобряване на достъпността чрез ясно етикетиране и устойчиво снабдяване с храни;
Подобряване на достъпността на растителните протеинови продукти чрез данъчни инструменти и такси (напр. ставки на ДДС, коригиран данък върху потреблението).
НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ
Инвестиции в продукти на растителна основа за консумация на храни и европейско финансиране до мин. 50 млн. евро на година;
Диверсификация на научно-изследователската и иновационна дейност в растителни култури и храни, и разширяване на обхвата чрез включване на преработени продукти;
Инвестиции в продукти на растителна основа за консумация на храни и европейско финансиране до мин. 50 млн. евро на година;
Съвременни технологии за отглеждане, обработка на растения.
Постигането на устойчиви хранителни системи изисква разработването на Стратегия на ЕС за културите, която ще се стреми да засили и разнообрази местното производство, да намали зависимостта от внос и да насърчи иновациите в преработката на храни за по-добра стойност на културите с по-голямо разнообразие от продукти, отколкото протеини.
ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ВОДНИЯ ПРОТЕИН И НЕГОВАТА РОЛЯ В ЕДНА УСТОЙЧИВА ХРАНИТЕЛНА СИСТЕМА
Източници на воден протеин и алтернативни фуражи за производството му
Област на ефективни и устойчиви процеси (AZTI)
УПОТРЕБА И КОНСУМАЦИЯ НА РИБА
През 2018 г. около 88 процента от световното производство на риба е било използвано за директна консумация от човека.
Останалите 12% са използвани за нехранителни цели, от които 82% са използвани за производство на рибено брашно и рибено масло (9,8% от общото производство).
Глобалната консумация на водни продукти на глава от населението се е увеличила почти два пъти по-високо от годишното нарастване на световното население.
РИБНО ПРОИЗВОДСТВО
През 2018 г. аквакултурите представляват 46 процента от общото производство и 52 процента от рибата за консумация от човека в световен мащаб.
През 2030 г. се предвижда производството на аквакултури да нарасне с 32 процента спрямо 2018 г., тъй като уловът изглежда е достигнал лимита.
Общото производство на аквакултури в ЕС се е увеличило с 6% от 2011 до 2020 г. и се очаква да нарасне с 13% до 2030 г.
ИЗТОЧНИК: EUMOFA: https://www.eumofa.eu/
ПРИВИДНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ И АКВАКУЛТУРИ НА ГЛАВА НАСЕЛЕНИЕ В ЕВРОПА
За продуктите, отглеждани във ферми, видимото потребление през 2020 г. се е увеличило с лек 1% спрямо 2019 г., докато явното потребление на диви продукти е спаднало с 9%.
ИЗТОЧНИК: EUMOFA: https://www.eumofa.eu/
ЕС е в състояние да поддържа високо ниво на очевидно потребление на риба и морски дарове, като ги внася от други региони на света.
През 2020 г. самодостатъчността на ЕС беше оценена на 38,9 % (съотношение на вътрешното производство спрямо вътрешното потребление).
Източник: EUMOFA, 2022
ВИДИМО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА РИБНИ ПРОДУКТИ И АКВАКУЛТУРИ НА ГЛАВА НАСЕЛЕНИЕ ПО ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ ПРЕЗ 2020 Г. И % ВАРИАЦИЯ 2020/2019. Източник: EUMOFA
Европа е голям потребител на риба с големи разлики между страните.
Средностатистическият гражданин на ЕС е консумирал 23,28 кг* риба и морски дарове през 2020 г.:
- 16,79 кг диви продукти и
- 6,49 кг отглеждани продукти (28 %).
РИБАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ПРОТЕИН
Рибата осигурява между. и 24% от животинския протеин в нашата диета.
Европа е малко под средното за света.
7%
24%
* Държави с ниски доходи и хранителен дефицит (LIFDCs)
(Karunasagar I. 2014)
През 2009 г. средностатистическият човек в повече от 90 процента от страните и териториите по света е консумирал повече протеини от изчислените нужди.
Източник: World Resources Institute, 2016.
Диетична разлика между диетичните модели през 2016 г. и референтните диетични приеми на храна (The Lancet, 2019)
ДРУГИ ВОДНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПРОТЕИН: ВОДОРАСЛИ
произведени в Азия
97%
10-40%
съдържание на протеин
Много по-малко се консумират в Европа
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА РИБОВЪДСТВОТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА
Източник: World Resources Institute, 2016.
Рибовъдството има най-ниските емисии на парникови газове сред всички животински източници. Производството на растителна храна за риба също изразходва вода.
Основни въздействия върху околната среда, свързани с производството на морски аквакултури:
Производство и транспорт на фуражни съставки
Загуби от фураж и изпражнения
Транспортни разходи
Въпреки това, отглежданата риба е сред най-ефективните източници на животински протеин. Само малко по-малко от домашните птици.
Процент или „единици ядлива продукция на 100 единици вложена храна“.
Източник: World Resources Institute, 2016.
ИЗТОЧНИЦИ НА ФУРАЖ В АКВАКУЛТУРАТА: РИБНО БРАШНО И МАСЛО
Рибното брашно и маслото са предпочитаният източник на лесно смилаеми основни хранителни вещества за видовете аквакултури.
Месоядните видове изискват големи количества рибно брашно в диетата си, с 10-20% съдържание на рибно брашно във фуражните формулировки.
Рибеното масло е основният източник на дълговерижни полиненаситени мастни киселини (EPA и DHA) във фуражите за отглеждани риби.
Ограниченото предлагане и нарастващото търсене правят общата тенденция ръст както на цените на рибеното брашно, така и на рибеното масло.
ИЗТОЧНИЦИ НА РАСТИТЕЛНИ ПРОТЕИНИ
По-високи нива на включване при всеядни или тревопасни видове.
Пшеничен глутен, царевичен глутен, соеви протеинови концентрати, грахов протеин, протеин от рапица, лупина и слънчоглед.
Ограничаващи фактори:
-
Профил на незаменими аминокиселини.
-
Антихранителни фактори (соя)
-
Пигменти (царевица)
-
Добив на протеин (рапица)
-
Конкуренция с хранителни приложения (соя, лупина, пшеница, грах).
-
Цена и наличност (пшеница, грах)
-
ГМО (соя)
Въпреки това, заместването на фуражни съставки на рибна основа с растителни съставки (напр. соя) води до увеличаване на натиска върху земята и водата.
СТРАНИЧНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА ФУРАЖ В АКВАКУЛТУРАТА
Използването на вторични суровини, бивши хранителни продукти и вторични продукти, в храните за животни може да позволи освобождаването на земя и други земеделски ресурси за изхранване на хората, както и да намали емисиите на парникови газове.
Освен това може да допринесе за устойчивостта на сектора на аквакултурата и рибарството.
ИЗТОЧНИК: ИЗХВЪРЛЯНА РИБА И СТРАНИЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ПРЕРАБОТАТА НА РИБА
Все по-голям дял от рибното брашно и рибеното масло, оценен на 25-35 процента, се произвежда от страничните продукти от преработката на риба.
Делът на рибното брашно, получено от отглеждана риба, нараства. Видове, които сами консумират малки количества рибно брашно, стават нетни производители на рибно брашно.
СТРАНИЧНИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ:
Само сравнително малко количество брашно от домашни птици, брашно от хидролизирани пера и кръвно брашно се използва в днешно време във фуражи за аквариум поради конкуренцията с храната за домашни любимци.
ДРУГИ СТРАНИЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ПРЕРАБОТАТА НА ХРАНИТЕ
Хранителните странични продукти могат да имат различно съдържание на протеини.
Някои от тях могат да се използват при всеядни или вегетариански видове
Ограничения: разходи за сушене; по-ниска смилаемост, протеин, свързан с фибри..
ИЗТОЧНИК: ЕДНОКЛЕТЪЧЕН ПРОТЕИН (SCP)
Протеин, получен от едноклетъчни или многоклетъчни микроорганизми: дрожди, нишковидни гъби, микроводорасли и бактерии.
Видовете микроводорасли също са богат източник на дълговерижни PUFA, DHA и EPA и биоактивни съединения.
Някои ограничения:
-
Ниска смилаемост поради клетъчната стена (дрожди, микроводорасли)
-
Антихранителни фактори (микроводорасли)
-
Биоакумулиране на тежки метали (микроводорасли)
-
Цена: разходи за прибиране и сушене (микроводорасли).
-
Вкусови качества (микроводорасли).
SCP може също да се произвежда, като се използват странични продукти като хранителни субстрати.
ИЗТОЧНИК: НАСЕКОМИ
От юли 2017 г. Регламент (ЕС) № 2017/893 позволява животните в аквакултурата да бъдат хранени с преработен животински протеин от насекоми.
Седем вида насекоми са разрешени за храна за аквакултури.
Най-използваното брашно от насекоми идва от черна войнишка муха и ларви на жълт брашнен червей (Albreksen, 2022)..
НОВИ ВИДОВЕ РИБИ ЗА ХРАНА И ФУРАЖ
Мезопелагичната екосистема може да е 10 пъти по-висока, отколкото се смяташе досега.
Докато мезопелагичните организми представляват най-голямата биомаса на Земята, много малко се знае за тяхната роля в океана.
Два европейски проекта (SUMMER и MEESO) работят за измерване на тази биомаса и проучват нейния потенциал като нов риболов и като нов източник за храна и фураж.
КЛЕТЪЧНА РИБА
Клетки, култивирани в системи като във ферментационни резервоари, събрани и оформени в мускулни аналози.
Очаква се да намали използването на земя, да съкрати веригата на доставки, да намали натиска върху конвенционалните системи за отглеждане и да намали доставките на добитък.
Необходими са повече данни за въздействието върху околната среда.
Прилага се регламентът за новите храни.
Необходими са данни за безопасност.
Може да се прилагат ГМО разпоредби.
Едноклетъчният протеин и прецизната ферментация могат да бъдат интересен устойчив източник на протеин за хранене на аквакултури.
Увеличаване употребата на вторични хранителни продукти, риба също.
Намаляване разходите за преработка надолу по веригата за производство на растителни протеинови концентрати/изолати и разработете технологии за избягване на антихранителни фактори и повишаване на смилаемостта.
КРЪГОВА ИКОНОМИКА
ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
Европейска Зелена Сделка
Новият план за действие за кръгова икономика представя нови инициативи по време на целия жизнен цикъл на продуктите, за да модернизираме и трансформираме нашата икономика, като същевременно опазваме околната среда. Той се ръководи от амбицията да произвежда устойчиви продукти, които са дълготрайни и да позволи на нашите граждани да вземат пълно участие в кръговата икономика и да се възползват от положителната промяна, която тя носи.
Според скорошно проучване на Евробарометър нарастващото количество отпадъци е сред 3-те най-големи екологични проблеми на гражданите. Интервюираните считат, че най-ефективните начини за справяне с проблемите на околната среда са чрез промяна на начина, по който консумираме и начина, по който произвеждаме.
Някои примери за предложени мерки и как се прилагат в различни сектори:
ЕЛЕКТРОНИКА и ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (ИКТ)
Продуктите, пуснати на пазара на ЕС, ще бъдат проектирани да издържат по-дълго, да бъдат по-лесни за ремонт, рециклиране и повторна употреба;
Осигуряване на стимули за продукта - като услуга: компаниите ще запазят собствеността и отговорността за продукта през целия му жизнен цикъл.
Електрическото и електронното оборудване е един от най-бързо растящите потоци от отпадъци в ЕС;
Двама от всеки трима европейци биха използвали цифровите си устройства за по-дълго време, при условие че производителността не е засегната значително;
ТЕКСТИЛ
В световен мащаб всяка секунда пълен камион с текстил се изпраща за изгаряне или депониране. Изчислено е, че по-малко от 1% от целия текстил в света се рециклира в нов текстил.
Задвижването на нови бизнес модели ще стимулира сортирането, повторната употреба и рециклирането на текстил и ще позволява на потребителите да избират устойчив текстил. Екодизайнът ще се прилага за по-широка гама от продукти: дрехите ще бъдат направени да издържат по-дълго.
ПЛАСТМАСИ
Очаква се потреблението на пластмаса да се удвои през следващите 20 години.
До 2050 г. пластмасата може да представлява 20% от потреблението на петрол, 15% от емисиите на парникови газове и може да има повече пластмаса, отколкото риба в океана
Продуктите за еднократна употреба ще бъдат премахнати, когато е възможно, и заменени с дълготрайни продукти за многократна употреба.
Действие върху микропластмасите - ограничаване на умишлено добавените микропластмаси, увеличаване на улавянето на микропластмаси на всички съответни етапи от жизнения цикъл на продукта.
ХРАНИ и ОПАКОВКИ
* През 2017 г. отпадъците от опаковки достигнаха в Европа рекорда от 173 кг на жител.
Ще бъдат предложени нови законодателни инициативи за повторна употреба за замяна на опаковките за еднократна употреба, съдовете и приборите за хранене с продукти за многократна употреба в хранителните услуги, както и цели за намаляване на отпадъците от опаковки.
ОТПАДЪЦИ
Всеки гражданин произвежда близо половин тон битови отпадъци годишно.
Ще бъдат въведени мерки за предотвратяване и намаляване на отпадъците, увеличаване на рециклираното съдържание, минимизиране на износа на отпадъци извън ЕС. Ще бъде въведен модел на ЕС за разделно събиране и етикетиране на продуктите.
СТРАТЕГИЯ НА ЕС
ЗА ПОЧВИТЕ ДО 2030 г.:
Към здрави почви за хората и планетата
Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател, отговарящ за Европейския зелен пакт
"Тънкият слой под краката ни е буквално основата за нашето съществуване. Той е източник на 95 % от нашата храна. Почвата е жива екосистема, която играе основна роля за живота на планетата и е ключ към нашето бъдеще. Крайно време е тя да получи правната защита, която заслужава."
Виргиниюс Синкевичюс, комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството
"Нашата амбиция да постигнем здрави почви до 2050 г. е от съществено значение за борбата с изменението на климата, за гарантиране на здравето на нашите гори, чистотата на водите ни и богатството, плодородието и устойчивостта на земята ни. Предприемаме решителни действия за защита и съхранение на този невъзстановим природен ресурс, който не можем си позволим да загубим."
Доброто здраве на почвите е от съществено значение за постигането на неутралност по отношение на климата, чиста кръгова икономика, обрат в загубата на биологично разнообразие, за осигуряването на здравословна храна, опазването на човешкото здраве, за спирането на опустиняването и влошаването на качеството на земите.
НОВАТА СТРАТЕГИЯ НА ЕС ЗА ПОЧВИТЕ
Предлага рамка и конкретни мерки за опазването, възстановяването и устойчивото използване на почвите, във взаимодействие с други политики на Европейския зелен пакт.
Представя визия и цели за постигане на здрави почви до 2050 г. с конкретни действия до 2030 г.
Обявява нов закон за здравето на почвите до 2023 г. (за да се гарантират еднакви условия на конкуренция и високо равнище на опазване на околната среда и здравето), който ще допълва предстоящия законодателен акт за възстановяване на природата.
ВИЗИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ПОЧВИТЕ ЗА 2050 г.
Всички почвени екосистеми в ЕС са здрави и по-устойчиви и следователно могат да продължат да предоставят жизненоважните си услуги. Вече не се наблюдава усвояване на земя, а замърсяването на почвата е намалено до равнища, които вече не са вредни за човешкото здраве или екосистемите. Защитата на почвите, тяхното устойчиво управление и възстановяването на увредени почви е общ стандарт.
Почвата е основна екосистема, която съдържа над 25 % от всички живи организми на планетата. Тя осигурява храна, биомаса и влакнини, регулира циклите на водата, въглерода и хранителните вещества и така способства за развитието на живота.
Трябва да ѝ осигурим същото равнище на защита, каквото сме въвели за въздуха и водата.
Здравите почви са ключов съюзник в борбата с изменението на климата: те са най-голямото сухоземно въглеродно депо на планетата. Като поглъщат и задържат вода, почвите намаляват риска от наводнения, горещи вълни и суши.
Увреждането на почвите води до загуба на екосистемни услуги, чиято стойност се оценява на около 38 милиарда евро годишно в ЕС. Само ерозията струва на европейските земеделски стопани 1,25 милиарда евро годишно.
ЗАЩО Е ВАЖНА
?
Почвата е основна екосистема, която съдържа над 25 % от всички живи организми на планетата. Тя осигурява храна, биомаса и влакнини, регулира циклите на водата, въглерода и хранителните вещества и така способства за развитието на живота. Трябва да ѝ осигурим същото равнище на защита, каквото сме въвели за въздуха и водата.
1
Здравите почви са ключов съюзник в борбата с изменението на климата: те са най-голямото сухоземно въглеродно депо на планетата. Като поглъщат и задържат вода, почвите намаляват риска от наводнения, горещи вълни и суши.
2
Увреждането на почвите води до загуба на екосистемни услуги, чиято стойност се оценява на около 38 милиарда евро годишно в ЕС. Само ерозията струва на европейските земеделски стопани 1,25 милиарда евро годишно.
3
ерозия на почвите
намаляване на органичните вещества
засоляване и запечатване на почвата
неустойчиво използване на почвите
свръхексплоатация
замъсрсяване
загуба на биологично разнообразие
ОСНОВНИ ДЕЙСТВИЯ В СТРАТЕГИЯТА ЗА ПОЧВИТЕ
Превръщане на устойчивото управление на почвите в новата норма:
Предложение за схема за собствениците на земя за безплатно изследване на техните почви
Насърчаване на устойчивото управление на почвите чрез Общата селскостопанска политика и изграждане на мрежа от специалисти и споделяне на най-добри практики.
Стимулиране на кръговата икономика
изследване на потоците от изкопани почви и предложение за „паспорт на почвата“;
интегриране на „йерархия на усвояването на земя“ с цел повторно използване на земята и по-малко използване на нови земи, като до 2050 г. се постигне нулево нетно усвояване.
Възстановяване на увредени почви и саниране на замърсени терени.
Действия за предотвратяване на опустиняването
Увеличаване на научните изследвания, данните и наблюдението на почвите
С оглед смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, обмисляне на предложение за правно обвързващи цели за спиране на пресушаването на влажни зони и органични почви, както и за възстановяване на управляваните и дренирани торфища
Мобилизиране на необходимата обществена ангажираност и финансови ресурси
МЕЖДУНАРОДНА ПЛАТФОРМА "НАСЕКОМИ ЗА ХРАНИ И ФУРАЖИ" IPIFF
„Иновативни решения за по-голяма автономия на храните и фуражите в
Европа: приносът на сектора на насекомите за развитието на кръгови и
устойчиви вериги за доставки“
ЗАЩО НАСЕКОМИ
?
Вдъхновено от процеси, протичащи в природата, отглеждането на насекоми предоставя решения на ключови европейски и глобални предизвикателства, като например:
1
3
зависимост от внос на храни - „ЕС е най-големият вносител на селскостопански хранителни продукти…“
2
изхранване на нарастващо население – като същевременно ограничава разширяването на земеделската земя…68% от общата земеделска земя се използва за животновъдство.“
Системите за кръгово земеделие имат голям потенциал да допринесат за целите на устойчиво развитие на ООН
Днес производството на насекоми е европейска бизнес реалност
Състои се предимно от МСП, обслужващи както пазарите на храни, така и на фуражи (стартиращи и по-стари предприятия, активни преди това в други сегменти, например в биоконтрол, храна за домашни любимци)
Инвестициите възлизат на над 1.5 милиарда евро
Производството се увеличава, за да отговори на нуждите на обслужваните пазари (фураж и хранене на растения), като същевременно се натрупват много капитал и ноу-хау
Повече от хиляда преки работни места днес, които вероятно ще надхвърлят тридесет хиляди до 2030 г
Днес производството на насекоми е европейска бизнес реалност
Международната платформа „Насекоми за храни и фуражи“ IPIFF и европейският сектор на насекомите
МИСИЯ И ДЕЙНОСТИ
членове
79
Гласът на производителите на насекоми
Застъпничество за подходящи законодателни рамки
Консолидиране на диалога с публичните органи на ЕС
Подпомагане на ефективното прилагане на законодателството
Съвместни действия с други асоциации
ИНОВАТИВНИ РЕШЕНИЯ ЗА ХОРА, ЖИВОТНИ И РАСТЕНИЯ
ЗАЩО ДА ЯДЕМ НАСЕКОМИ
?
Според ФАО насекомите са част от диетата на повече от два милиарда души по света. В момента ядливите насекоми представляват пазарна ниша в западните общества
Отглеждането на насекоми обаче е разрастваща се индустрия в Европа, тъй като хранителните ни навици се променят бързо и желанието на потребителите да опитат храна, базирана на насекоми, нараства
Техните хранителни предимства (високо съдържание на протеин) и по-ниският отпечатък върху околната среда допълнително засилват тенденцията•
Шест хранителни продукта на насекоми могат да бъдат законно комерсиализирани на пазара на ЕС днес Няколко дру ги приложения са в процес на подготовка
Насекоми за домашни птици, прасета и отглеждани риби
Насекомите са естествен компонент от диетите на диви животни като котки, риби, птици и
прасета Продуктите от насекоми имат аминокиселинен профил, който ги прави лесно смилаеми за животните
Регламент 2017/893 разреши използването на преработени от насекоми протеини като фураж за отглежданe на риба през 2017 г. и беше последван от Регламент 2021 1372, разширяващ това разрешение за фураж за свине и птици през 2021 г.
Водните фуражи, съдържащи съставки, извлечени от насекоми, се използват предимно във фуражите за видовете сьомга, пъстърва, ципура или лаврак, които представляват повече от 60 от стойността на продуктите за аквакултури в ЕС.
Източник: IPIFF factsheet on the nutritional benefits of insects in feed– IPIFF (February 2020)
Насекоми за домашни птици, прасета и отглеждани риби
Брашното от насекоми също има потенциала да допълва храната за птици и свине
(напр. съотношение на включване 5-20%), гарантирайки качеството на крайния продукт и неговата
съвместимост с пазарните изисквания
Няколко вида насекоми също съдържат биоактивни компоненти като антимикробни пептиди на лауринова киселина и хитин, които имат имуностимулиращи свойства
Изпитвания върху прасета показват, че значително количество соеви продукти могат да бъдат заменени с BSF без неблагоприятни ефекти върху производителността (Spranghers et al 2017).
Нарастващ интерес от страна на потребителите: Повече от 70% от (...) биха яли риба, пиле или свинско месо, които са били хранени с протеини от насекоми“ (източник: PROteINSECT 2016 г.).
Потенциал на фракцията от насекоми за растенията
Фракция от насекоми е общоприетото наименование, използвано за описание на изпражненията на ларвите на насекоми
Правно определение е включено в Регламент 2021/1925, приет през ноември 2021 г. (т.е. смес от екскременти, получени от отглеждани насекоми, субстрат за хранене, части от отглеждани насекоми, мъртви яйца мъртви отглеждани насекоми)
• Фракцията има концентрации на азот, фосфор и калий, подобни на тези в животинския тор, което го прави чудесен продукт за наторяване
• Съдържа някои полезни бактерии, които действат като микроорганизми за растеж на растенията, подобрявайки здравето на растенията и улеснявайки усвояването на хранителни вещества от тях
Многофункционални ползи, свързани с дейностите по отглеждане на насекоми
Разрастващ се източник на местно произведен протеин
Висока хранителна стойност и функционални аспекти с научно доказани ползи като храна за секторите на свиневъдството, птицевъдството и аквакултурите, особено за млади животни
Ниско използване на земя и вода
Висок потенциал за увеличаване на селскостопанските и хранителни остатъци, които иначе са предназначени за отлагане или генериране на биогаз
Висок потенциал за съживяване на селските райони с намаляващо население
Работа в къси вериги на доставки с дестинации и източници на суровини на местно и регионално ниво
ПРИНОСЪТ НА СЕКТОРА НА НАСЕКОМИТЕ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ХРАНИТЕЛНАТА АВТОНОМИЯ НА ЕС И КРЪГОВАТА БИОИКОНОМИКА
Принос към стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“ (F2F).
Според нас отглеждането на насекоми може да допринесе за няколко F2F цели, като например:
- Укрепване на самодостатъчността на местните храни и фуражи (местно произведени богати на протеин храни и фуражни съставки);
- Намаляване наполовина на хранителните отпадъци на глава от населението на ниво търговия на дребно и потребител до 2030 г
(SDG Target 12 3)
- Постигане на най-малко 25% от земеделските земи в ЕС за биологично земеделие до 2030 г. и значително увеличаване на биологичните аквакултури
- подобряване на здравето и хуманното отношение към животните
Изисквания към субстрати от животински произход като храна за насекоми
Регламент 767/2009: животните в ЕС могат да се хранят само с безопасни фуражи - забрана за хранене с изпражнения и отделено съдържание на храносмилателния тракт
Регламент 999/2001 забранява храненето на насекоми с преработени животински протеини, с изключение на рибно брашно
Регламент 1069/2099 (член 11 (1) б) изключва използването на кухненски отпадъци за селскостопански животни
Регламент 142/2011 (приложение X, раздел 10) забранява използването на бивши храни, съдържащи месо и риба, за селскостопански животни
Източник:
IPIFF Guide on Good Hygiene Practices November 2022
Възможности на ЕС за разрешаване на „нови субстрати за хранене“
Разнообразяването на спектъра от разрешени субстрати, използвани при отглеждането на насекоми, се счита за ключово за намаляване на отпечатъка от дейностите по отглеждане на насекоми, като същевременно представлява обещаваща възможност за справяне с проблема с хранителните отпадъци.
Около 30 от хранителните отпадъци (напр. бивши хранителни продукти, кухненски отпадъци), генерирани в ЕС, биха могли да бъдат подходящи за дейности по отглеждане на насекоми.
IPIFF желае да проучи възможностите за разрешаване на бивши хранителни продукти, съдържащи месо и риба и кухненски отпадъци като хранителен субстрат за насекоми (IPIFF Regulatory Brochure, May 2020)
https://www.effpa.eu/reducing-food-waste/
Принос на иновативни източници на протеини за укрепване на самодостатъчността на ЕС
Докладът на Комисията от ноември 2018 г. е важен политически призив за диверсификация на източниците на протеини, като обаче се фокусира само върху растителните ресурси
IPIFF реагира положително на доклада през септември 2018 г. съвместно писмо, изпратено със секторите на ЕС за производство на водорасли и дрожди до тогавашния комисар Фил Хоган, за да се обърне внимание на формулирането на нови стратегически насоки за снабдяване с протеини
Създаване на InnovProtein EU през декември 2021 г., за да се подчертае потенциалът на тези съответни сектори в храненето и неизползваните решения за укрепване на кръговата биоикономика и продоволствената сигурност
ПРЕПОРЪКИ НА IPIFF ЗА СТРАТЕГИЯТА НА ЕС ЗА ПРОТЕИНИ
IPIFF приветства включването на протеини от насекоми в проекта на доклад на ЕП относно стратегията на ЕС за протеини и подчертава значението на разнообразните източници, вкл. иновативни източници на протеини (напр. водорасли, насекоми и дрожди) за облекчаване на зависимостта на ЕС от вноса на протеини.
Като има предвид, че интересът към насекомите за консумация от хора и животни нараства и следователно следва да бъдат включени като част от стратегията на ЕС за протеините;
Подчертава, че насекомите следва да се разглеждат като алтернативни източници на протеин както като храна, така и като храна за животни
Подчертава, че политиките трябва да създадат равни условия на конкуренция между всички заинтересовани страни и продукти и че потреблението на протеини трябва да бъде по-устойчиво. За да се случи това, от решаващо значение е производителите на алтернативни протеини да бъдат взети под внимание в Общата селскостопанска политика, което им позволява достъп до съществуващите финансови механизми за подпомагане, които вече са на разположение на традиционните производители на храни
Призовава за повече изследвания и разработки на растителни и алтернативни протеини, по-специално насочени към онези, при които все още са необходими изследвания за насърчаване на по-широко и по-устойчиво потребление от потребителите в ЕС (т.е. храни с протеини от насекоми по отношение на алергенност, дрожди, водорасли, други)
ТОЗИ ИНФОРМАЦИОНЕН МАТЕРИАЛ СЕ РЕАЛИЗИРА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ГРУПА ''ОБНОВИ ЕВРОПА''
bottom of page